Земята се тресе от страх: какво записаха сеизмографите в океана
Когато океанските талази се издигат и спадат, те се отразяват на морското дъно и генерират сеизмични талази. Освен това тези талази са толкоз мощни и необятно публикувани, че се демонстрират под формата на непрекъснато бръмчене, което се записва от сеизмографите.
Учените употребяват сеизмографи, с цел да следят и учат трусове, само че в новото проучване те ги употребяват и за наблюдаване на бурни морета и океански разстройства. Учените са разкрили, че през последните десетилетия този океански " вълнов сигнал " е станал по-силен, пише Science Alert.
Според съавтора на проучването Ричард Астър, професор по геофизика и началник на катедра в Държавния университет на Колорадо, той и сътрудниците му са наблюдавали това повишаване на вълнението по света през последните четири десетилетия. Учените комбинираха данните с други океански и районни сеизмични изследвания и откриха десетилетно нарастване на силата, съвпадащо със засилващите се стихии, провокирани от покачващите се световни температури.
Имайте поради, че световните сеизмографски мрежи нормално се употребяват за наблюдаване и проучване на трусове. Те обаче също по този начин разрешават на учените да основават изображения на най-дълбоките черва на планетата. Всъщност тези извънредно чувствителни принадлежности записват непрестанно разнообразни естествени и породени от индивида сеизмични феномени, в това число:
вулканични изригвания;ядрени и други експлозии;удари на метеорити;свлачища;ледникови трусове.
Освен това тези принадлежности записват и сеизмични сигнали от вятър, вода и човешка активност. Въпреки това, един от най-разпространените в международен мащаб сеизмични фонови сигнали е непрекъснатият звук, създаден от океанските талази - наименуван световен микросеизъм.
Според Астер океанските талази генерират сигнали по два метода. Първо, приказваме за второстепенен микросеизъм: той пулсира с интервал от 8 до 14 секунди, когато вълните се движат под океана в разнообразни направления и се намесват една в друга. Това основава смяна в налягането върху морското дъно. Второ, приказваме за примитивен микросеизмичен развой: тези сигнали са породени от пътуващи океански талази, които натискат и дърпат морското дъно.
Синхронизираният график демонстрира междинната особеност на отвесното ускоряване за всички станции Снимка: Рик Астър
Движението на водата вътре във вълните бързо избледнява с дълбочината и по тази причина този развой се случва единствено в региони, където дълбочината на водата е минимум 300 метра. При тези условия първичният микросеизмичен сигнал ще се вижда в данните като непрекъснато бръмчене с интервал от 14 до 20 секунди.
В това изследване екипът оцени и проучва историческата активност на първичния микросеизъм от края на 80-те години на предишния век, употребявайки данни от 52 сеизмографски станции по целия свят с дълга история на непрестанно записване. Учените откриха, че 79% (41) от тези станции демонстрират доста и прогресивно нарастване на потреблението на сила в продължение на десетилетия.
Резултатите демонстрират, че междинната сила на океанските талази се е нараснала приблизително с 0,27% годишно от края на 20-ти век. Освен това от 2000 година насам този световен напредък възлиза на 0,35%. Според екипа най-високата обща микросеизмична сила е записана в най-отдалечените региони на Южния океан покрай Антарктида. В същото време данните демонстрират, че вълните са се нараснали най-вече в Северния Атлантик през последните десетилетия.
Имайте поради, че новите данни от учените са в сходство с резултатите от предходно изследване, което допуска, че интензивността на бурите в Северния Атлантик се усилва. Учените още веднъж припомнят, че океаните са погълнали към 90% от непотребната топлота на планетата, обвързвана с излъчванията на парникови газове от човешката активност. И това е единствено през последните десетилетия. Сега учените се притесняват, че този остатък на сила може да има по-опустошителни последствия за планетата и човечеството, в сравнение с се смяташе до момента.
Превод: GlasNews
Учените употребяват сеизмографи, с цел да следят и учат трусове, само че в новото проучване те ги употребяват и за наблюдаване на бурни морета и океански разстройства. Учените са разкрили, че през последните десетилетия този океански " вълнов сигнал " е станал по-силен, пише Science Alert.
Според съавтора на проучването Ричард Астър, професор по геофизика и началник на катедра в Държавния университет на Колорадо, той и сътрудниците му са наблюдавали това повишаване на вълнението по света през последните четири десетилетия. Учените комбинираха данните с други океански и районни сеизмични изследвания и откриха десетилетно нарастване на силата, съвпадащо със засилващите се стихии, провокирани от покачващите се световни температури.
Имайте поради, че световните сеизмографски мрежи нормално се употребяват за наблюдаване и проучване на трусове. Те обаче също по този начин разрешават на учените да основават изображения на най-дълбоките черва на планетата. Всъщност тези извънредно чувствителни принадлежности записват непрестанно разнообразни естествени и породени от индивида сеизмични феномени, в това число:
вулканични изригвания;ядрени и други експлозии;удари на метеорити;свлачища;ледникови трусове.
Освен това тези принадлежности записват и сеизмични сигнали от вятър, вода и човешка активност. Въпреки това, един от най-разпространените в международен мащаб сеизмични фонови сигнали е непрекъснатият звук, създаден от океанските талази - наименуван световен микросеизъм.
Според Астер океанските талази генерират сигнали по два метода. Първо, приказваме за второстепенен микросеизъм: той пулсира с интервал от 8 до 14 секунди, когато вълните се движат под океана в разнообразни направления и се намесват една в друга. Това основава смяна в налягането върху морското дъно. Второ, приказваме за примитивен микросеизмичен развой: тези сигнали са породени от пътуващи океански талази, които натискат и дърпат морското дъно.
Синхронизираният график демонстрира междинната особеност на отвесното ускоряване за всички станции Снимка: Рик Астър Движението на водата вътре във вълните бързо избледнява с дълбочината и по тази причина този развой се случва единствено в региони, където дълбочината на водата е минимум 300 метра. При тези условия първичният микросеизмичен сигнал ще се вижда в данните като непрекъснато бръмчене с интервал от 14 до 20 секунди.
В това изследване екипът оцени и проучва историческата активност на първичния микросеизъм от края на 80-те години на предишния век, употребявайки данни от 52 сеизмографски станции по целия свят с дълга история на непрестанно записване. Учените откриха, че 79% (41) от тези станции демонстрират доста и прогресивно нарастване на потреблението на сила в продължение на десетилетия.
Резултатите демонстрират, че междинната сила на океанските талази се е нараснала приблизително с 0,27% годишно от края на 20-ти век. Освен това от 2000 година насам този световен напредък възлиза на 0,35%. Според екипа най-високата обща микросеизмична сила е записана в най-отдалечените региони на Южния океан покрай Антарктида. В същото време данните демонстрират, че вълните са се нараснали най-вече в Северния Атлантик през последните десетилетия.
Имайте поради, че новите данни от учените са в сходство с резултатите от предходно изследване, което допуска, че интензивността на бурите в Северния Атлантик се усилва. Учените още веднъж припомнят, че океаните са погълнали към 90% от непотребната топлота на планетата, обвързвана с излъчванията на парникови газове от човешката активност. И това е единствено през последните десетилетия. Сега учените се притесняват, че този остатък на сила може да има по-опустошителни последствия за планетата и човечеството, в сравнение с се смяташе до момента.
Превод: GlasNews
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ